13/03/2026
ДЕН 11: А сега накъде?
Официално това предизвикателство е в своя край.
Ти стигна до края на това предизвикателство
10 дни МАРАТОН за МАЙКИ на ТИЙНЕЙДЖЪРИ с ПАНИК АТАКИ, депресия и тревожност
"ОВЛАДЕЙ СТРЕСА И БАЛАНСИРАЙ ЕЖЕДНЕВИЕТО!"
Нека те попитам:
Ти успя ли да направиш това, което те помолих в Ден #10?
Да спреш за миг и да се поздравиш?
Да се потупаш по рамото? (без значение дали по лявото или по дясното)
Да прегърнеш сама себе си?
Погрижи ли се да дадеш на себе си наградата, която си обеща в Ден #1 (онази, готината награда, стимулът, който те държеше и те мотивираше ден след ден да вървиш през маратона?)?
Ден след ден да правиш задачите (колкото и безсмислени или откровено тъпи да ти се струваха?)?
Погрижи ли се да се почерпиш / поглезиш с нещо стойностно?
Любима почерпка примерно?
Направи ли си отново упражнението Колело на Баланса в Живота - 10 жизнени области.
Отговори ли си на въпросите, които ти зададох?
Ако на всички днешни мои въпроси отговори с "ДА!", супер!
Поздравления сърдечни!
❤️🧡💛💚🩵💙💜
Ако тук-таме (или навсякъде!) даде отговор "НЕ!", стой!
Запази спокойствие.
Не се отчайвай.
Не се чувствай виновна, нито провалена.
Вдишай дълбоко.
Издишай напълно и бавно.
Повтори няколко пъти.
Запиши се за груповата заключителна среща към това предизвикателство.
Онлайн среща, в петък вечер от 19 ч.
13-ти март 2026 г.
Тоест тази вечер!
На всички регистрирани дами ще изпратя лично данни за вход в платформата за онлайн срещата.
Връзка към формуляра за записване - в първия коментар.
Попълни и днес своя Дневник на благодарността.
Напиши 10 благодарности:
към партньора, към детето, към живота, към себе си.
После ги прочети на глас.
Кажи ги още днес на важните хора, за които се отнасят.
На твоя партньор.
На детето. Дори и да е съвсем мъничко още.
На теб самата.
И се прегърни. Поне няколко пъти днес.
Напиши в коментар "НАПРАВЕНО".
Моля сподели в коментар или с отделна публикация своята практика от ДЕН 11.
А също и впечатленията си за целия маратон.
Сподели емоциите си.
Къде се затрудни?
Как се чувстваше, докато изпълняваше задачите?
Как се почувства след ежедневната практика?